Не, госпожо Григорова, не може да не отговаряте за Путин!Да, кандидатката за

Не, госпожо Григорова, не може да не отговаряте за Путин!

Да, кандидатката за кметица на София Ваня Григорова напълно основателно и политически целесъобразно счита, че на комунални избори първостепенни са точно комуналните тематики. Всеки претендент кмет на столицата, който би се опитал да се крие зад световни и геополитически тематики, незабавно ще се саморазобличи като незапознат или просто като политически поръчков състезател. Така че госпожа Григорова би била права, в случай че откаже в кметския спор да разисква изборните резултати в Словакия или отражението на Брекзита върху хората на Острова - и вместо това приказва за бедните и онеправданите в богата София.

Изборът сред неистина и истина

Но въпросът за Путин и за завоевателната война на Русия против Украйна не е каква да е международно-политическа тематика. Това е въпрос за ценностния избор на госпожа Григорова, това е въпрос за избора на госпожа Григорова сред неистина и истина. Това в последна сметка (въпреки нейните проевропейски заклинания) е въпросът дали госпожа Григорова в действителност споделя концепцията за кротичък общ дом в Европа или пък поддържа проектите на Русия да окупира с оръжие и доста кръв колкото е допустимо повече територия от една европейска страна.

Лично аз по никакъв начин не бих желал да пребивавам в град, чиято кметица безмълвно подкрепя средновековно-съветските възгледи на Путин и одобрява избиването на стотици хиляди войници в една нападателна война. Тоест, ценностните избори на госпожа Григорова са от първостепенно значение, когато един естествен и миролюбив жител се пита дали да гласоподава за нея.

А дали Крим е съветски и дали от фасадата на софийската община би трябвало да се развява украинското знаме - това са въпроси от различен порядък. За статута на Крим мнозина (навярно и госпожа Григорова) си служат с политически аналогии като Тайван и Косово. Да, тук опираме до един трагично забранен въпрос в интернационалното право и интернационалните връзки: дали приоритет има неприкосновеността на границите или пък суверенното право на народите на самоопределяне? Колкото до украинското знаме: задоволително е едно допитване до жителите на София и/или едно гласоподаване в Общинския съвет - и казусът елементарно ще се реши по либерален метод. Да не приказваме, че тематиката за знамената надали е от витално значимо значение.

На кого разчита Ваня Григорова?

Подхлъзванията на госпожа Григорова в изявлението по Нова телевизия, когато водещите с съображение я притиснаха да обясни позициите си, свързани с войната, са елементарно обясними: тя разчита на гласовете на немалобройните симпатизанти на Путин в България и на тези българи, които гледат накриво Украйна и украинците. Тя разчита и на националистите. Тя разчита и на политически необразованите гласоподаватели, които не се интересуват от политика, само че по тази причина пък ще извърнат внимание на високите ѝ токчета, на ръкомаханията и на поучително вдигнатия показалец. Впрочем, последните параметри от нейното телевизионно държание вероятно са (и) добре изчислени: госпожа Григорова се държи като един същински влогър и ютюбър, за чиято аудитория е значимо не толкоз наличието (а още по-малко полезностите на лицето от екрана), колкото детайлите " развлечение ", " известност " и " натъркване на носа на мейнстрийма ".

Възможно е госпожа Григорова да има капацитета за добра кметица. Възможно е госпожа Григорова да обере всички гласове срещу така наречения " умнокрасивитет ".

Не е допустимо обаче да избяга от въпроса за Путин и съветската окупационна война, без да изгуби доверието на почтените и миролюбиви гласоподаватели. И на цяла Европа.